Екип:

консултант-супервизор : Венцеслав Вътов – психотерапевт, председател на УС на „Българско пространтсво за психоанализа”, член на Българска асоциация по психотерапия , психологически консултант на SOS Kinderdorf “Детски селища” – България.

психолози:

Марина Ангелова – завършила СМГ и НБУ - МП "Клинична психология - психоаналитична перспектива". Клиничен психолог, член наУправителния съвет на Фондация "Палитра", член на Групата за развитие на психоаналитичната практика в България, член на Българска асоциация по психотерапия, член на Управителния съвет на БАП– секретар, психотерапевтична практикa

Когато съм с децата, преставам да се питам къде са неизживените неща, опитвам се да ги пресътворя чрез тях, заедно с тях. И на свой ред се чудя какво да отговоря на простите въпроси, които всички смe задавали: "Защо небето е синьо?, "Къде свършва морето?", "Кога е после?, "Какво е понякога?...

 

Моника Борисова – Завършва 135 СОУ “Ян Амос Коменски” и СУ “Св. Климент Охридски”, специалност Педагогика на девиантното поведение. Следдипломна квалификация по Психология и специализация “Психология на развитието и консултиране в детско-юношеска възраст”. Доктор по педагогика, асистент в СУ „Св. Кл. Охридски”, член на Българска асоциация по психотерапия, терапевтична и преподавателска практика

 

Милкана Лазарова – завършва 7 СОУ “Св. Седмочисленици”и СУ „Св. Климент Охридски”. Клиничен психолог, дипломиран психодрама-асистент, член на Българска асоциация по психотерапия. Психотерапевт в медицински център “Детско здраве”. Когато бях дете, някъде на 6-7 години, родителите ми донесоха вкъщи една черна дъска за рисуване с тебешири /нещо подобно на дъските в училище, но по-малка/. Любимото ми занимание беше да драскам и рисувам на нея, после да трия и да започвам на ново друга рисунка. Децата, които ми идваха на гости, също харесваха да рисуват на дъската. И до ден днешен първият спомен, който ми хрумва, когато става дума за преживяване на свобода, е този.

 

Катерина Занкова – Завършва Гимназия с преподаване на чужди езици – гр. Видин и СУ „Св. Климент Охридски”. Клиничен психолог, психолог в 138-мо СОУ, формиране в психоаналитична психотерапия и индивидуална психоаналитична психодрама към „Българско пространство за психоанализа”

Rodena sym na pyrviq den ot lqtoto. 4esto mi se slu4va da vyrvq nazad kato edin istinski rak i da otkrivam "koleloto i toplata voda", vypreki 4e mnogo hora predi men sa gi otkrili...

Ina4e tova , koeto istinski obi4am e semeistvoto mi i 6epa priqteli. Haresva mi sy6to da otglejdam cvetq i da re6avam sudoku i drugi logi4eski zada4i.

 

Велислава Донкина – Завършва НГДЕК „Св. Константин-Кирил философ” и СУ „Св. Климент Охридски”. Клиничен психолог, формиране в психоаналитична терапия и индивидуална психоаналитична психодрама към „Българско пространство за психоанализа” .

Понякога, вечер, когато още не е напълно пролет, когато размисляш над зимата като спомен , докато чакаш лепкавия мириз на летни вълни и мента, на бар на брега, на празна театрална зала, някак чакайки да остарееш, прелистваш всички срещи до сега и се чудиш как си успял...Понякога, вдъхваш някаква мечта и се втурваш след нея – да я догониш, да я допомислиш, да я донаправиш с общи сили, защото само така си ти – с всички и сам със себе си, през всички и през себе си. Частични домове и пристани – на този ъгъл, там – на тази улица...Малък дом през зимата, малък дом за пролетта, просто спирка на тролеи... Опитваш, тръгваш, грешка, отклонение. И пак.

Понякога една година значи повече от десет до сега. Понякога обичаш. Понякога си тръгваш. Понякога мълчиш. Понякога си ти. Понякога не съвсем...

Понякога.

 

артисти:

Ана Васева - Завършва НГДЕК и Театрознание в НАТФИЗ. Има авторски опит в областта на драматургията, превода, прозата и критиката (с публикации в различни издания и сайтове, както и практическа работа като драматург). Работила е с деца от рискови групи и е посещавала различни тренинги – практически и теоретични.

Аничка Баничка не обича чак толкова банички, само понякога, главно обича с кашкавал, със стафиди и мидички. Краченцата са и на мястото на ръченцата, а на главичката са и пораснали миньорчета с лампички на челцата.

 

Милена Здравкова - завършва ССХУ ПИ, специалност “Текстил, облекло и принадлежности на облеклото”, НХА, специалност “Текстил” , при проф. Васил Овчаров, степен Магистър, Член на СБХ, Член на ETN , Участия в множество изложби в страната и чужбина.

“ Пожелавам на този чудесен проект и на нас - участниците в него много късмет и успехи, а на децата радост и незабравими весели занимания.”

 

Райна Боновска - средното си образование завърших през 1997 в 51-во СОУ „ Елисавета Багряна” с разширено изучаване на изобразително изкуство. През 2004г. завърших семестриално висшето си образование в СУ „Св. Климент Охридски”, специалност Педагогика на изобразителното изкуство. От 2002 до 2004г. работих като галерист в арт-галерия „Александър”. Участвала съм в общи изложби в страната и Европа. От 2003 г. до 2005 г. преподавах частни уроци по рисуване на деца /14- 15 годишна възраст /.

 

Петър Цветков – учи във “ Ferranti A’Porti ” в Италия, завършва специалност Ветеринарна медицина в Техникум по ветеринарна медицина и селско стопанство  - гр. Костинброд, специалност Актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”,  в класа на проф. Крикор Азарян

V jivota si na chovek mu se nalaga da pravi neprekusnati izbori vuv vsqkakuv plan.Za dobro ili losho ...e taka.Neznam dali kogato stane duma za izkustvoto,ne e tochno obratnoto(to izbira nas)?Obiknovenno kogato chovek prieme izkustvoto za svoi put,vsichki mu kazvat (nqkak po navik )"shte bude mn trudno",ot drugata strana na tova mnogo umestno preduprejdenie,zastanal gordo,izpuchil gurdi,opiqnen ot poletqlata si fantaziq edin chovek otvrushta:"Znam...".
 I poema po neisledvani putista v tursene na otgovori ,zadavjki vuprosi...minava vreme,mnogo vreme i eto, che poluchava otgovori na svoite vuprosi,no stava nehsto stranno,oburkavshto,choveka zapochava da "razbira".I novi vuprosi trugva da zadava i otgovori da tursi.
 Nakraq zastanal na ruba na propasta, Choveka  Razabira, che e  prosto "tuhla v stenata"sreshtu narastavashtoto nevejestvo i zaraznata bezduhovnost,v sveta na zadushavshtata i lujliva stojnostnost na materialnoto.Iska da zakreshti ,no ot prodranoto gurlo, izliza samo oglushitelen pisuk na krqsuk nqm...

 

Димитър Георгиев (Таралежков а.п.) режисьор Образование: ПМГ “Никола Обрешков” Бургас - математика, информатика, английски - средно образование, Нов български университет, София, “Кино и телевизионна режисура”

• 2-ра награда на фестивала “ II -ри дубъл” София 2005

• Музикална награда за дебют “Поети с китари” – Харманли 2004

• “Бургас на Таралежков” 2003 – документален

• Награда за Най-добър документален филм – СКФФ “В двореца” Балчик 2004

• Награда за Най-добър филм – VIII кинофестивал на НБУ София 2004

Нашият път

Пр. Дали е нашият път, назад оставихме другите, а този е разбит, и свива право в бурята. И само той знае къде края й е. И двамата ръмжим със двигателя в ритъм, дали ще издържим поне до под моста за Китен. А тук е сухо но скука, давай да продължаваме, изкрякват ни наслука под моста скрити жабите. Фаровете опират в стена от порой, светкавици намигат, че идва остър завой.

Пр2. Дали ще издържим - ти гледаш в пътя, а аз в очите ти. Любовта ни седи на тръни, а пътя криволичи си. Май беше нашият път - остана назад като другите, а беше разбит, и свиваше право във бурята. Обаче знаеше си къде края й бе и че любовта няма граници, а ние просто минаваме.